Фануропита за чудо и приказ!

светци не трябва нищо подобно? Ако беше така, всеки ден щяхме да

ядем сладки питки. Колко добре би било! Това си мислеше Димитрис,

който се бе наситил на фануропити, онзи следобед, на 26 август, в

манастира „Свети Йоан Макринос“.

Градината на манастира ухаеше на тамян. По масите имаше

питки със запалени свещи, а свещеникът не спираше да дава своята

благословия...

Дамите наоколо – фануропитопекарките да те молят да си хапнеш от

тяхната питка, която беше толкова вкусна, че да си облизваш пръстите

и да си потриваш корема, който е пълен до пръсване от толкова много

ядене. В същото време слушаха историите за мъченичествата, на

които светецът е устоявал в името на любовта си към Христос и още

много други истории. Като например как Светецът ти помага, ако си

изгубил нещо да си го намериш отново. Димитракис си беше изгубил

топката, но онзи следобед беше толкова доволен, че забрави да си

я поиска. Няма значение, някой друг път... Светецът винаги е там да

чува молбите на децата и да им доставя радост...